Всички знаем как майките и бащите ни опяват колко хубаво е било едно време, как е имало работа, пари и всичко. Как се е мислело за народа, не е имало излишни партии, живеело се е като че ли в рай. Но нека направим един анализ на социализма и демокрацията. Всички знаем какво е демокрация (или поне се надявам). Всички също така имаме някаква представа за социализма, но за повечето от нас младите е бегла. Соц - какво е това животно се питаме? Защо толкова ни го втълпяват родители и някои баби и дядовци? Защо толкова им липсва, толкова милеят и плюят демокрацията? Отговорът е прост - защото комунистите са втълпявали в главите на ВСИЧКИ обикновени хора (БЕЗ изключение!) колко е мил, драг, плодороден, прекрасен, единствен и неповторим социализма. Всеки ден по радио, телевизия, вестници се говори, пише и се повтаря колко е добър този строй. И не се пропуска разбира се братския СССР (от който е започнало всичко). И това Всеки ден, всеки час, всяка минута се насажда, пропагандира. На челна позиция е любовта към работата, работниците (наричани "пролетариат"). И така... все хубави неща. Но никой от старите хора няма да ти каже за тъмната страна на тази комунистическа идилия - за насилственото (на пръв поглед добронамерено) натякване колко е лоша демокрацията, Америка, Запада... Това за комунистите е упадък, деградация, изменничество (срещу родината, сиреч Партията (винаги се е писало с главна буква да се подчертае величието й) и присъдата за това "престъпление" е концлагер (началото на края) или ако си дете - ТВУ (трудово - възпитателно училище за "хора с трудни характери"). Един вид ти ТРЯБВА, ДЛЪЖЕН си да приемеш комунистическата идеология, ДЛЪЖЕН си да се държиш по този начин. Ако не - лагер. А ако се опиташ да избягаш от страната за да се спасиш от комунистите, биваш... РАЗСТРЕЛЯН на границата. Или най-малкото те наказват с изгнание НИКОГА повече да не пристъпваш към родината. Ако все пак се върнеш - те разстрелват на границата и с теб се свършва... И какво излиза - ти имаш ДЪЛГ към родината да я пазиш като патриот (но не с лозунг "СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ", ами със съветско знаме, червена звезда, крещейки с вдигнат юмрук "СЛАВА НА БКП и на 9 септември" А какво се е случило на 9 септември - ще пиша в следващата ми статия. Тук само ще кажа, че не е "народно въстание", а нещо съвсем друго. И така... Прекрасния соц си отиде през 1989 и навлезнахме в нова ера - ДЕМОКРАЦИЯТА (която комунистите я плюеха) И какво излиза - нещо, което насилствено са ти набивали в главата 43 години, сега изведнъж застава пред теб като престъпник от затвора! Нещата, които са ти втълпявали от течна възраст до възрастен, изведнъж рухват и на тяхно място идва обратното на това, което са те учили. Нещото, което от течно състояние са наричали "упадък", "развалина", "деградация" и как ли още не... И тези хора са нашите... родители. Които ни ограничават, бият, лишават от забавления, говорят как не ги уважаваме. А за тях първо детето трябва да ги уважава, а след това те. Така било правилно. Така било редно... Но кога? След 9 септември 1944. Преди това... ще пиша в следващата статия. И нека се замислим - България не е ли с 20 години назад във всичко? Не сме ли още послушните дечица на един безсмислен режим? Не трябва ли да си отворим очите и да погледнем НАПРЕД, а не назад? И последно - нека не плюем демокрацията, нека не отричаме собствената си държава, собствените ни деца... които искат просто да живеят в 21 век. Така, както трябва...